Обещах си да напиша стих
в анализ за "велики" кукуперки,
самовлюбените кукундрелки,
горди и ненужни,
полза няма от такива селяндурки.
Брутално племе,
по-далече от носа си то не вижда,
живее в изкривено лично време,
ако в очите му изглеждаш висш -
скришно ти завижда.
Хвалят собствените си дела,
изтъкват качества...
Никой друг не е признат
пред техния трактат.
Мислят себе си за популярни,
но кой е чувал имената " важни"?!
Опитът на пробната манипулация,
превръща смешната еманципация
в нерисувана картина на простолюден крах,
боите - гадни, мазни...
Грешка е контактът с тях!
Неуки и невежи хора...
Срамота, че са в образователния бранш!
Етикецията - в липса,
поведение - номад,
ежедневието - клипса,
телефонът - в постоянен чат...
Съзнанието - поразено,
чалгарство - патосно е отразено
в префърцунен образ...
Фалш!
Брутално племе,
с брутални малки стъпки
от дебелите им трътки...
© Красимира Генева Todos los derechos reservados