17 jun 2009, 12:31

Бряг 

  Poesía
542 0 4

Душата ми - Птица.

А разумът - Бряг.

Разкъсват ме

двете посоки.

На чувствата -

жрица -

лудувам и в мрак.

А мислите...

хапят  жестоко.

 

Сърцето залоствам.

Преследва ме грях.

Все злото

от упор

ме стреля!

През хаос среднощен

посока избрах.

На куц крак -

в Небето се целя.

 

Безброден.

И див...

Как Брегът ме зове!

Засядам!

Щастливка -

в колиба.

Без ключ.

И без грош.

Но... Почакай, Небе!

Към тебе

Земята ме вдига.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??