tanita21 (Татяна Василева)
7 174
23 mar 2017, 18:46

Бряг... 

  Poesía » Verso libre, Otra
1484 3 6

Нощта, тъмна и мрачна, стана студена...

В ледена прегръдка прегърна ме самотата,

и злокобни мисли ми се въртят из главата!

 

Цял ден сред хора с усмивка на уста,

а вечер пак сама и толкова самотна,

като лястовиче оставено само,

поради счупено крило!

 

На вън пролет цъфти,

а ти душа, защо се смути?

Защото липсва ти тя –

сродната душа!

Жената, чието име носиш,

бабата от която любов просиш! 

 

Молиш се в съня ти да се появи

и пак да бродите, като онези 

минали дни!

Да те спаси от брега на страданието

и път да поемете към уханието...

На липите, билките и тревите!

Към мечтаното място,

тъй далечно и прекрасно!

 

Но не, душа!

Това е заблуда сàмо...

Сън, мечта, блян

за човека тъй желан!

Погледни ни!

Стоим на същия този бряг,

в същата тази нощ –

тъмна, мрачна и студена,

тъй злокобна и несподелена!

 

Поглеждаш към звездите

с цел – да видиш облика на душите,

които със своето отсъствие

направиха нощите ти такива страшни,

със спомени прашни,

мисли безутешни,

и опити безуспешни да върнеш хората някогашни!

© Татяна Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??