Нощта, тъмна и мрачна, стана студена...
В ледена прегръдка прегърна ме самотата,
и злокобни мисли ми се въртят из главата!
Цял ден сред хора с усмивка на уста,
а вечер пак сама и толкова самотна,
като лястовиче оставено само,
поради счупено крило!
На вън пролет цъфти,
а ти душа, защо се смути?
Защото липсва ти тя –
сродната душа!
Жената, чието име носиш, ...