Бръчките на мама...

7 mar 2013, 9:44

Poesía » Otra

727 0 3

Безпътен пътят е, а хората са мили,

сбогуваме се със пропити от сълзи лица,

усмихваме се, но се мръщим, а сърцата ни унили

не могат с думи да рисуват думата 'тъга'.

Прегръщам силно мама с уморени длани,

два тихи, сребърни куршума ме жигосват по лицето,

а тя с целувка по челото кърпи мойте рани

и шепне нежно думи за любов свещена.

Часовникът се удря бясно във стъклото,

а времето изгаря и последната си съчка,

целувам силно мама по челото,

дълбаейки поредната ù бръчка...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.