Бръснарница "България"
Как ме гали бръснарят и отнася ме дрямка от стола му,
а от радиоточката синоптиците баят за дъжд.
И докато пресмятам с говорителя курса на долара,
и докато бръсначът ме стърже и прави на мъж,
разтопеното слънце тече срещу мен в огледалото
и денят се отваря – сякаш скърца заяла врата.
И обръснат, наконтен, ондулиран, пак стискам началото –
без да мога да свържа двете крайчета на връвта.
Но нали съм красив? И бръснарят със длани отрудени
подир мене изтупва на прага протрит пищимал.
А на миг от бръснача попадам в познатата лудница –
обградена, заключена и замеряна с плюнки и кал.
И живея така – вкопчен в своето малко поминъче.
В центрофуга ужасна се върти моят тъжен народ.
Като валяк ни мачка, а пък можеше някак по-иначе
да премине през нас този толкова скапан живот.
Но светликът в тунела е делириум тременс, илюзия.
Младенците се раждат с оковани нозе – в букаи.
Във ушите ми ври на "Титаник" предсмъртната музика.
А ужасното дъно и на мойте чеда предстои.
– Дръж по-здраво, момче! Постигни ефективност и качество.
Лъскай яко каиша! Моят косъм е косъм от сой.
И дано някой ден да се хлъзне накриво бръсначът ти.
И във тази бръснарница да настъпи вселенски покой.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви, приятели, за добрите думи и за добрите очи, с които четете моите стихчета! Лека вечер на всички!
-
Многопластова Поезия, велика и казваща толкова неща зад думите, зад персонажа на авансцената, зад собствената мисъл на четящия!
"Разтопеното слънче тече срещу мен в огледалото" - казваш ти Валери!!! То ли ни заслепява и освен погледа, е взело и разсъдъка ни? И ще позволим ли така, както "в центрофуга ужасна се върти" тъжният ни народ, да оставим в наследство "ужасното дъно" на децата си?
Пак ще си чета това твое стихотворение и знам, че всеки пък ще откривам по нещо ново, което превръща в океан с непознати дълбочини великолепната ти Поезия!
Благодаря, че по написа, Поете! Наистина си гениален! -
Вальо....ти си гениален!
-
Този ден, защо все ми прилича на изпусната бримка. Аха, аха сме го стигнали мечтания блян и изпускаме края и почваме пак отначало и като погледнеш стигаме до ново начало и.... Но косъмът наистина е от сой як!
-
Просто... поезия. Който умее да чете, да прочете. И не само веднъж.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
