30 ene 2011, 23:50

Будна кома 

  Poesía
1136 0 24

Чуваш ли ме, ако ме чуваш ...премигни веднъж.

Размърдай сухите клепачи сраснали с очите,

резките им да цъфнат, като след градушка... ръж,

че бие град и гневно удря право във гърдите.

 

Ако ме виждаш ...сбръчкай чело, повдигни вежда.

Хвани ръката ми и с цялата си грубост стискай.

Леглото ти е влажно. От чаршафите тече ръжда.

Скърцат зъби. Спокойно. Водата ти се плисна.

 

Ако ме вдишваш, ноздри влажни помръдни.

Спомни си за бикът, който обичаше цветята.

Сведи глава. Пред прошката на колене падни,

под арката закрила в сянка мрака по лицата.

 

Събуди се, ако ме чувстваш пръстите си свий

в юмрук... за кървав бой със боксовата круша.

Плесни с ръце, излез навън,  сам се прегърни...

ако ли не, не се сърди, млъкни и... просто слушай.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??