24 ago 2012, 13:12

Будувани нощи 

  Poesía » De amor
826 0 9

 

Завързвал ли си вятъра с въже?

Реката приютявал ли си в шепи?

А тези дни, по-диви от коне

май сам избра да бъдат твоя жребий,

 

когато ме покани в твоя свят

и ми нарече жадните си нощи…

Очите ти в безкрая ме следят.

Открият ли ме, знам, ще искат още…

 

И ще разпалват огън в пепелта,

защото аз съм въгленче, което

отрича всеки мрак и тишина

и пари като спомен във сърцето…

 

Будувал ли си звездното небе?

Мечтал ли си в безлунни, тъмни друми

една жена със огнени криле,

една жена говореща без думи

 

да ти даде причина да си друг?

И да е твоя като онзи вятър,

долитащ от един сънуван Юг

за да намери обич в ново ято…

 

  

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??