Булката труп
Кръвта да тече
- ледена, студена,
като вода прокудена
и угнетена.
Върви в нощта като сянка безмъртна,
върви тиха, бяла и безплътна.
Косите вятърът лек поклаща
- аромата на смърт
към Луната и Звездите изпраща.
Воалът на вечната самота
в тях сплетен виси
на венеца от лилии бели,
вече от времето изтекло потъмнели.
... и букетът от лилии уханен
с рози кърваво червени
на места като рани стари е набоден
- за любов, щастие, късмет,
който от душата ù е прогонен.
Държи го в ръка мъртвешка,
поклаща се лявата
скелетна и нечовешка...
На пръста с топъл отблясък
пръстен златен проблясва,
като знак на болка
сякаш Ада него опасва.
Върви и носи пръстена на своята самота,
криеща се вътре в мъртвата ù душа,
че въпреки това я бива сълзи
вместо хлад мъртвешка да пролива.
Мъртва, вече няма я на земята,
но някак още "жива", още жадна...
Сама недовършила съдбата си,
като дете
стои с разбитото си сърце.
Мина под венчилото на смъртта
и през водите на угнетената река...
... а кръвта тече студена,
като вода прокудена и отчуждена.
Върви напред с болката, забодена като брошка
- и мълчи си, не иска и не чака прошка!
Годеница на смъртта си остава,
но никога булка да стане не успява...
... а кръвта тече - ледена, студена...
... мъртвешки отчуждена.
© Цветослава Младенова Todos los derechos reservados
А относно филма да ти кажа,че не съм имала него предвид ако ти пък правиш асоциация с него Всеки си има Своя Булка Труп!!!