Аз съм сблъсък.
Аз съм стена.
Аз съм
усмирителна риза.
И онази
онази тъга,
която във никакви
думи не влиза.
Аз съм плът.
Аз съм душа.
Смесени
във епруветка.
В пропорции
точни
за света.
Но нещо
не излезе сметката.
И станах сблъсък.
Станах стена.
Станах
усмирителна риза.
О, божества!
О, божества!
Защо?
И къде
ни зазидахте?
© Кольо Колев Todos los derechos reservados