Бурен, треви, храсти

Територията на живота на човека щастие да носи

Трябва.

Да наречем територията тази - гора, градина или дом.

Работата, градината и дело всяко - това са.

Препятствията, предмети ненужни-пречещи там -

Бурен са.

Буренът, тревите, храстите, предметите тези още и

Енергия, сили съдържат.

Хранят те ръцете и душите.

И те във времето нужни и ненужни също са.

Премахването на ненужните треви от пътеките

Горски - необходимост е и смърт накакси - фатална.

Е нужна ли е тогава смъртта, да, и не винаги е смърт това.

Скъсал си, окосил си тревата – ще поникне тя.

Срязал си косата – ще поникне пак тя.

„Една жестока ножица със трясък

Отхапа моите коси.

Разсипа ги по пода като пясък.

Гърбът ми вече нищо не краси.“

Косата на жената връзка с Космоса е.

Да, жалко е – но като се мине по долината тази,

Пак върха ще изкачи се.

Ще поникнат пак на „Дубарова Петя“ косите.

И тревата ще поникне, и бурена ще дойде пак.

Храстите ще се пак там появят.

В обновяването това мъдрост природна е скрита.

Да излъчват енергия те и красота полезна.

И да има човек да прави какво.

Отиваш на разходка ти, и бурен-храсти срещаш.

Има хора, които и да поглеждаш не бива.

Какво да се прави – бурен са те.

С уважение ще ги отстраниш.

Ако ти не рачиш, ако ти не дръзнеш, да това

Направиш, ще обезсърчиш се от бездействие.

Ще неизпълниш на пътеката дълга си.

Да сме позитивни – казват философи нови.

Да, –  зад позитивността тази обаче

Нежелание да се чистят градини, пътеки и гори

Се крие.

И срив на самочувствието следва.

Идва после от реалността бягство.

От на живота задачите – отегчение, отчаяние, скука.

И спуска се човекът този в долината на безсмислието.

Наведи се тогава незабавно, и буренът този отстрани.

Пусни си малко кръв от тръните на храстите.

От копривата не бой се – паренето от трънчетата нейни

Благословение, здраве е за тебе.

Ставаш ти човек реален – чист, поляризиран.

В горичката твоя слънце ще изгрее!

Огради си, защити си градинката-горичката-дома.

Пътеките си почисти!

Съвет от Лесничея е това.

И от Велес –  природен бог.

На бурена, храстите, ада и земята те са

Господари.

На Небето, на Героя служат!

На героя земен и небесен, на орела, над който

Небето е само!

Да се чистят пътеките – задача е повседневна на

Богове и човеци съзнателни гои - издигнати!

На воина-героя-орела Небесен служат всички те.

На героя, на Велес, на Лесничея – слава!

На градините, горите и домовете техни.

Да добавя още трябва, че тревата на животни храна е.

На хората – салфетка, с нея и съдовете си да чистят-мият могат те.

Храстите на огъня храна са, копривата амулет е.

За ръцете, повтарям - храна енергетична те са.

Чистенето на пътеките от бурени-храсти-треви

формула жизнена е!

И за полето чисто бойно на героя-воин -  необходимост.

Да кажа още и това - умерен и спокоен ти бъди.

Чистѝ със танц и песен, не всичко - през едно.

Буренът вечен е и вездесъщ.

На капините диви - за пътеки алчни - връхчетата откъсни навреме!

Лесничея бурен-храсти не без Велес чисти непрестанно.

На тях да се прилича може.

Ура

Лесничея