Един самотен гларус, посивял,
под звуците на морски сто пиана,
приседнал бе на плажа опустял –
отпиваше замислен морска пяна.
На пръсти приближих се, но от страх
да не изчезне от брега безследно,
пред погледа му любопитен спрях,
с очи той ме прикани да поседна.
Приглади пооскубани пера,
суетно, сякаш мускули премери,
опита се – така и не разбра,
кой вятър ме довея през септември. ...