Спънах се! Бутнах буркана с целувки.
Те разпиляни по пода лежат.
Всички безкрайни от мама милувки,
събирани тайно, далеч от светът.
Сега, как ще се боря с живота?
Как в бедите да влизам без тях?
Има ли кой да помогне с охота,
разпилени целувки да сбира след крах?
Вдигнах очи към небето с надежда,
да видя майчин, подкрепящ ме зов,
за миг ми се стори че някой поглежда,
звездици в целувки превърна с любов.