Душата ми на облак се превърна.
Тъй тъмен беше и могъщ...
И се сгъстяваше, сгъстяваше...
И тягостно ми ставаше като пред буря.
Светкавици сърцето ми разсякоха.
Кърваво червено в миг ме ослепи.
И сякаш в този миг на мястото остана дупка.
И празно беше...
А душата, надвесила се мрачно, ме следеше.
Завърташе се и въртеше се... въртеше...
Но после за секунда спря.
Облакът разцепи се, небето затрещя! ...