Ти каза, че съм сладка - но не съм.

Ти каза, че съм мила - но сгреши.

Ти виждаш ангел - стихия виждам аз.

Ослушай се и зад лицето нежно погледни.

Косите рече - разтопено, меко злато,

но отрече бурний вятър в тях..

От устни сладки ти отпи,

но отрова в тях така и не откри.

А очите? Помниш ли ги тях?

Ти каза - слънцето във тях блести.

Тогава и разсмях се аз:

Слънце?! Я пак ги погледни?

Буреносни облаци не виждаш ли?

И погледът гърми - не забелязваш ли?

Аз зная - обичта от теб струи,

но за сълзи дъждовни мои - сляп си ти!

И докато усмихваш ми се ти,

в душата моя бурята трещи!