Буря в душата

31 mar 2008, 9:46

Poesía » Civil

558 1 3

Буря в душата

Затихва градчето тъжно и бяло,

времето някак, сякаш е спряло...

Децата прекрасни, птици отлетели,

по друми широки свои поели...

Няма заводи... театър и кино,

ах, как ни прекара, мила Родино!

Няма я глъчка, хора подменени,

как сменят се тихо цели системи...

Ще дойдат ли... как? Други стойностни дни...

Български дух - буден - на славни деди,

да бликне мощно, да пребъде народ,

за всяко кътче, Родино, с нов живот!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-03-31T13:13:29+03:00

Много тъга...и носталгия...по отминали дни...
Хубаво казано и написано! с обич, Лени.
venus (Вечерница или Зорница)

2008-03-31T12:02:01+03:00

Да Бъде! Аз съм тук -оставам!- за да Видя
Ангар (Ангел Чортов)

2008-03-31T10:38:40+03:00

Много е хубаво, много вярна картина за много от по-малките ни градове, стегнати в примката на безработицата, а енергията на хората остава непроявена и неоползотворена. Но заглавието сякаш не съответства на съдържанието - буря няма, а само тъга и носталгия.