Снощи имаше много страшна буря в нашия град и аз написах гова стихотворение!Най-лошото е, че такива работи се случват и наистина...

Преди две години страшна буря се яви.
Загубих те аз
и още помня онзи час:
Бяхме заедно, но неизвестноста ни раздели,
скоро бяха разбити всичките ни мечти...
Градушка силно заваля,
блесна светкавица като заря.
За миг очите ти зърнах
и силно те прегърнах,
но изведнъж блясъкът в очите ти се скри,
махнах ръце и дълбока рана в гърдите ти се появи.
"Обичам те" - тихичко прошепна ти,
след това замина си, уви.
Сега стоя на гроба твой с нашето дете,
има същото твое ангелско лице.
Сбогом, обич моя,
вечно ще съм твоя!