Забързан свят, нюанси тъжни се
преплитат и в дъга от собствен бяг,
мечтите ни отлитат.
Красиво цвете, крехка орхидея
на пътя ти стои, но ти не спираш
и безпощадно я убиваш. Листата,
цветовете и разкъса и нататък
продължи. Че времето върви,
а ти пак бързаш, бягаш в бъдещето си.
Настоящето пак отмини. Красиви бяха
тез очи, но ти нямаш време. Животът
и тях ще ти отнеме. И когато се ...