БЯГ
Тя – лудата мисъл – препуска
през прашни, пустинни поля…
От нейния бяг побеля
без време главата ми пуста!
Тя – лудата мисъл – препуска…
Препуска в галоп! Накъде?!
Не знам и не питам… Все тая!
Отдавна съм спрял да роптая,
че времето всичко яде.
Препуска в галоп! Накъде?!
Съдбата наслуки отрежда ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse