Бягаш, за да живееш някъде нормално,
щом тук не можеш, уви, в своята родина.
Обичаш я много, но гледаш вече реално,
тук оцеляваш само, година след година!
Там някъде в Европата, мащехата наша,
ще намериш работа ще живеете добре!
Тя за богатите е майка, но за нас тя не е,
не я искаме такава, вземете си я, тя си е ваша!
С жената и децата с куфарите под ръка,
с тъжен, влажен поглед, с обърната глава.
Самолетите, тези хищни птици, ще ви понесат,
в очите ви има само тъга, далече ще ви отнесат!
А тук ще станат само вашите майки и бащи,
ще се чувате, но винаги и те и вие ще сте сами!
А той народът ни постепенно ще се топи
като снега през пролетта, за жалост, уви!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados