Навярно съм изгубила ума си
и цялото приличие на този свят -
държа в ръцете си парченце бъдеще
и никому не ще го дам.
По пясъка са твоите стъпки,
които бавно идват срещу мен,
а аз съм бягащата по вълните -
да стигна първа искам там,
да те погаля с топла пяна,
със дъх на сол и на море,
и да потънеш във дълбоко синьото
на моите обичащи ръце.
От теб дори ще те открадна,
със всички женски хитрини,
а после ще ти подаря
небе, море и вятър,
красиво вплетени във мен.
Отдавна ли ме чакаш...
От цяла вечност съм до теб!
Ти само протегни ръце...
И ще усетиш как красиво,
страстно бягаш
по гребена на най-пенливата вълна.
По нея тичам срещу теб!
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
Великолепен стих си сътворила,Веси!