Защо ли бягам, та аз дори не те обичам,
не се страхувам от теб, но бродя и скитам
с очи, изпълнени с мъка и печал,
не намерих дом да приютя душата си - 

това, за жалост, съм съзрял.
Бездомник да се нарека -

такъв ли ще остана до края на сивите си дни.
Никой не успя да изцери сърцето,

но теб те моля - в него надникни.
Там дано откриеш една съдба човешка,
все още носещ бремето на тази орис тежка.
Наказвам себе си за отминали дела, чувства, мисли,
кога ли съвестта от тях ще се прочисти.
И времето какво ли от мен още ще отнеме,
във вечността ли ще се запечата този белег.
Отеква в тишината до мига, когато стигна своя бряг,
аз знам, ще разцъфти покой и мир,
но ще премина през война и ад.