Изпуснах края на нощта,
а утрото виси на косъм.
Ти нищичко не обеща,
освен да ми разкажеш кой съм.
Разсеян, недодялан, Бог
със дрезгав глас, с осанка бледа.
Или кварталният Ван Гог,
уши наострил в слънчогледа.
Или по-скучен и от филм,
на който вече знаеш края.
Първичен и опровержим,
досущ идеята за рая. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse