В прашен ъгъл, там накрай Земята,
където дните резонират с вечността,
в удобното легло на самотата
прегръщах със любов безкрайността.
Цялото изпълваше покоя,
от Нищото се раждаха звезди,
дочувах тъжна песен на секвоя,
но бях щастлива както никога преди.
Сега живея в друго измерение,
не са ми нужни никакви слова
и няма време, всичко е безвремие
това е царството на любовта.