AmazonkA (Марина Петрова)
409 1492
31 ene 2005, 11:18

Бях добра... 

  Poesía
1088 0 3

Бях добра...

 

Бях добра – вината е моя...

Страхът вече не владее сетивата,

събирам пепелта на покоя...

Тлеят бавно въглените на тъгата.

 

Очите на мъртви ме наблюдават.

Мрака задушава даже луната.

В краката ми плъхове се лутат,

небето ми е на прилепите крилата.

 

И там сред гробовете тъжни,

тихия вятър ме приканва да забравя

Сладък сън със сънища вечни...

Бях добра – вината е моя...

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много печал и разочарование. Животът, все пак, не е ли по-завладяващ въпреки всичко? Дори само с надеждата за един миг любов?
  • Много ти благодаря за мнението Емма
  • Мрачно, но все пак красиво!
Propuestas
: ??:??