Бях на път да си взема довиждане
За последен път аз на тази спирка спрях
И с моето бавно прииждане
Аз мислех за миналото, в което живях.
Ние борихме се заедно в абсурда
В една безкайна тъмнина
И всяка сутрин криза бе наш'та разбуда
И живяхме само в сянката на нощта.
Имахме успехи много
И цена една ние платихме
Душата ни съдеше строго
Че големите кули някакси сринахме. ...