Нещастен от живота,
от съдбата и от всичко,
живеейки във свойто битие,
глупакът все за нещо дребно плаче,
изпускайки голямото да изтече.
И аз като глупак нещастен -
обувки нямам.
Как?! Проблем!
Докато не виждам в мрака
силуета на един човек, но без крака,
до мен!
Вцепенявам се от ужас.
Ама той изглежда весел.
Нещо тихичко си пее сам.
Бавно се надвесвам
и със песен,
казвам му:" Благодаря!"
06/2019
© Нели Р Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »