9 jul 2023, 22:30

Бях вятър скрит 

  Poesía
394 16 10

Бях вятър скрит дълбоко във нощта.
С въздишки хранех се и със стенания.
Прошумолявайки през горските листа,
мечтаех за безбрежното мълчание.

Над мен звездите мигаха във транс,
със синкави, примамващи отблясъци.
Животът беше призрачен нюанс
в часовника на плаващите пясъци.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нежно и красиво! Изящен стих! Поздравления, Поете!
  • Красив, образен стих, който изпълни сетивата ми -
    "Животът беше призрачен нюанс
    в часовника на плаващите пясъци."
    Поздравления!
  • Къде ли не броди вятърът?
    Душата му не търси покой...
    Когато небето търси земята,
    навярно виновен е пак той?!
    Вдъхновение,навярно вятърът е въздишка на Бога.
    Поздравления, Младен!
  • Чудесен стих!!!
  • Тази синя безбрежност подгонена от вятъра, докосва душата и кара сетивата, да потрепват, Младен ! Поредна красота залива страницата ти. Радвам се, че го сподели с нас!
  • "Животът беше призрачен нюанс
    в часовника на плаващите пясъци."
    Велико!
  • Много е хубаво, Младене!
    Поезия от много високо ниво!!!
  • Чудесна поетична миниатюра, наситена с въздействаща образност!
  • Поздравления, Младене! Поднасям своята възхита!
    Тоз вятър носи порив, съзерцания,
    и в размисли - житейски вдъхновения.
    В мълчание се раждат вси прозрения -
    всевечни и всемирни въжделения.
  • Замисляш....Поздрави!!!Младене,Приятелю!
Propuestas
: ??:??