Golden_Girl (Слънце)
36 86
26 ene 2010, 22:31

Бял 

  Poesía » Versos blancos
633 0 2

Навън валят души
на закъснели пойни птици,
а в мен бушува суша.                      
Септември е близо,
жиците напяват. 
Ще те изпратя
с усмивка на уста,
ще ти махам с бяла кърпа,
ще се усмихвам,
а ти ще отлетиш.
И както силуета ти
се влива в синевата,
кърпата ще се превърне
в гълъб. Бял.
Бял като облак,
бял като душа,
бял като суша.
Ще кацне на ръката ми,
ще ме погледне с очи,
досущ като карфици,
ще помълчи, ще се усмихне
и после ще избоде очите ми,
да не виждам,
да не те виждам,
да не забравя.
После доволен ще притихне,
ще се скрие в косите ми,
ще усети аромата ти,
плътен като облак,
плътен като душа,
плътен като суша
и ще се усмихне.
А в тъмнината на очите ми
аз ще те виждам.
Бял като облак,
бял като суша,
а аз съм бяла като душа.

© Слънце Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментара. Не съм целяла някакъв определен ритъм, няма никаква рима все пак
  • Ако е важна за теб обратната връзка от читател - бързо се усещ, че няма ритъм и... не ми се четеше до края.Все пак отворих раздел "поезия".
Propuestas
: ??:??