Здравей, стари мой „приятелю”,
дори и да не попиташ, ще ти кажа,
добре съм, даже много съм добре,
напук на знайни и незнайни врагове,
аз още дишам, живея и пиша стихове.
Да, дори да не ме питаш, ще ти кажа,
добре съм, даже много съм добре,
напук на коварните отровни клевети
и на пошлите катранени интриги зли,
аз още вярвам в красивите мечти
и знам, че най-хубавото предстои.
Такива като теб ме гледат отвисоко,
но напук на тях и обикновения ми ръст,
отдавна вече аз успях да ги надскоча,
а те от завист и от алчност ослепели,
изгубили най-ценното,човешкото в човека,
в праха след мен злобеят и пълзят,
но няма да успеят с калените си ръце,
да очернят полета на белите ми криле
и да убият слънцето в моето сърце.
Да, макар да не попита, вече знаеш,
добре съм, даже много съм добре,
напук на всички подли,черни ветрове,
имам желязна, непобедима броня,
срещу нечистоплътни, грозни лъжи,
бяла истина звънливо пее в моите дни
и няма никой никога да победи,
това, което сам Бог щедро ми дари.
© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados