Бурята все така ни кани на бял валс.
Кого ли, тя, лукавата ще докосне?
Очите ни все още попиват слънце,
а вече Пролетта е отседнала в нас.
Нищичко днес няма да ти пожелая.
Помечтай си!
Аз съм тук – от мечтите ти изтъкана.
Никога няма навярно да бъда твоя,
но да танцуваш в съня ми
... е благодат!
21.10.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse