antoan_sofia (Антоан)
13 1
24 may 2009, 20:27

Бяла 

  Poesía » Otra
735 0 2

Махни с ръка на този техен свят,
на твоя сватбен ден не идвай с лимузина,
със токове не тропай и не слагай накит от атлас,
от злато, диаманти и коприна.
 
Не влизай в храма божи, свят
за Бог не ще останеш ти незрима -
на твоя сватбен пир -
червен килим към бездната на ад -
по твоя път към ад сватбарите разгулни няма да ги има...
 
В дланите ми ти сложи ръка,
облякла бяла дреха, ти към бяла пролет поведи ме,
на поляна горска дива роза е стъкмила свят олтар,
на поляна горска дива роза шепне твойто име.
 
Там ръцете ни ще хванат босите деца,
боса ще танцуваш в мократа трева, ще пее птица,
ще грее слънцето, ще греят хиляди слънца
и едно сърце ще топлят две обичащи зеници.

© Антоан Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Един нов поглед - по-истински и по-ценен. Поздрави!!!
  • Няма такова нещо като "накит от атлас". Атласът е сборник от географски карти, а атлазът е плат и от него се правят рокли, а не накити. По-добре използвай топаз или тюркоаз, но като цяло стихотворението не звучи добре.
Propuestas
: ??:??