27 oct 2017, 19:24

Бяла акация 

  Poesía » De amor, Del paisaje
781 0 2

 

Аромат на акация, бяла

обладава алеите в парка.

Векове тишина тук е спряла

в самотата на древната арка.

 

Безвъзвратно изронена нежност,

край салкъмите медни заспала,

развълнувано пее за прежност,

необятното щастие дала.

 

Под лазурна и свежа омая

някой в арката букви драпирал.

Възхвалил любовта към оная,

през чието сърце композирал.

 

Споделените в камъка чувства

препредали мечтата безмерна.

Деликатни, изящни изкуства

изгравирали обич, химерна.

 

Ситен мъх днес полепва в основите,

а над него бръшлян се извива,

Потреперва с листенцата, новите

пусто расла наблизо коприва.

 

Аромат на акация, бяла

преразказва легендата жива,

а от сянката - с пух долетява

преродена от стрък, самодива.

 

© Дияна Ханджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??