10 oct 2014, 11:52

Бяла коприна 

  Poesía » De amor
1076 0 2

 Аз съм жена в бяло

 скрила под венецианска маска

 разкъсано копринено сърце.

 Димът на бялата цигара

 скрива виното червено

 докоснато от устни на дете

 В мълчанието бяло

 призрачни очи ще търсят

 нарисувано копринено лице

 Балът с маски продължава

 под светлина на свещи се докосват

 звън на чаши, смях, ръце

 Дами маските си свалят

 сред облак от парфюма сладък

 откъсват от косите си цветче

 Призрачни очи ще търсят

 с устни сладки,  розови лице

 Аз съм жена в бяло

 скрила под венецианска маска

 самотно копринено дете.

 

© Нимфаеа Алба Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Леееле... Много добре звучи!
  • Много интересно написано стихотворение с дълбок философски замисъл.
    Много сериозно се замислех над него. Допадна ми, но мисля, че по-скоро е философско отколкото любовно.
    Поздравявам те и хубав ден!
Propuestas
: ??:??