17 oct 2010, 16:41

Бяла луна 

  Poesía » Otra
5.0 / 12
815 0 19
Като есенен лист се отрони нощта
и полегна на мокрите плочи.
А градът се обърна насън настрана,
промърмори и лига проточи.
И една по една, недоспали звезди
късогледо се взряха с умора
от натрупани толкова нощи без дни
и от пътища голи без хора.
А в студения свод безнадеждно сама,
безразлична, безлика, безкрила
с тихи стъпки прокрадна се бяла луна
и във мрака увисна унило.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »