Бяла лястовица аз видях
и за майка си пак се размечтах.
Колко време мина,
тя далече е от мен?
Но аз ще я обичам всеки ден.
Щом бяла лястовица видиш ти,
късметът ще е с теб чак до последните ти дни.
Часовете текат, дните минават, годините отлитат,
но всеки ден ще чакаш,
късмета да ти се отплати.
Колко време теб те няма?
Ти си в моите мечти,
кога при мен ще долетиш,
и с лошия живот ще ме простиш?
В бедност ти живя,
но ето сега, че с радост хората даряваш.
Нека децата и хората почустват твоята болка.
Ти си имала лош живот, но сега света,
и в рая ще останеш с хубави дела.
© Никалас Борисов Todos los derechos reservados