124.
Като воал копринен стеле се мъглата,
превръща всичко във картина нереална,
със финна скреж покрита е тревата,
обгръща всичко със симфония кристална.
Лъчите слънчеви в мъглата се прокрадват
и сякаш там вълшебство сътворяват,
магия бяла правят и ни радват,
на чудото подвластни ни оставят.
Кристалите пък засияват в блясък чуден,
със диаманти сякаш всичко е покрито,
за нов живот светът е пак пробуден, ...