Дали сънувах...Или беше истина...
Една любов пресече моя път...
Като магия. Като бяла приказка.
Като светкавица. И като гръм...
Като въздишка на звезда умираща,
като последна песен на вълна,
като космичен взрив, сърцето спираща,
като ухание на бяла тишина...
Повярвах във вълшебствата забравени.
Бях бяла. Бях обичана, щастлива...
За нищо на света не бих оставила
от мен такава обич да си иде...
Запомних я...Не се повтори никога.
Безброй любови срещнах след това.
Ала онази чудна бяла приказка
остана някъде...Във младостта...
© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados