Декември е.
Студено!
Мразовито!
А аз съм жива -
топла като хляб.
Надежди вдишвам.
Издишвам радост.
И плача.
И смея.
И аз съм като всички -
понякога премръзнала,
понякога изгаряща.
В очите си
звезди запалвам
и като снежинки ги разсипвам.
Край мене трябва да е весело -
най-цветната елха да съм
за Коледната радост
на децата си.
И думички пак слепям,
нанизвам ги като гирлянди –
бяла приказка за радост.
Очакване за пролет е
най-коледното ми желание.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados