10 mar 2018, 17:22

Бяла роза 

  Poesía » Del paisaje
552 2 5

С бодли си цяла покрита
на тебе се всеки любува,
у хората будиш възхита,
макар да се всеки страхува

 

от твоята хубост да снеме
цветче и стеблото зелено,
поникнали буйно от семе
уболи се те на вретено.

 

Ти толкова бяла и дива,
пред теб много още бледнеят,
но париш ги както коприва
а после ръце руменеят.

 

Какво си виновна, кажи?
Родила се горска и нежна,
бодеш ги, ти розичка си
красива си и белоснежна.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??