Keri (Кери Исова)
37 67
18 jul 2004, 13:10

Бяла стая 

  Poesía
1246 0 3
Събудих се в бяла стая с бели стени
В легло с бели чаршафи,
Срещу мен заключена бяла врата.
Опитвам се да я отворя –
не мога – няма брава,
оглеждам се виждам прозорец
пак бял с бели решетки,
викам в бялата тишина.
Сънувам ли? – Не зная.
Лягам отново да спя.
Будя се, ставам –
Обгръща ме същата белота.
Няма как да избягам,
Никой не ме чува дори когато крещя.
А всъщност къде се намирам –
Май че в собствената си глава...

© Кери Исова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • понякога наистина когато си обграден от нещо толкова еднакво и еднообразно се стряскаш...и то много..но стихчето ме кефи ха - и ако основната идея е, че в главата ти -ти е "Бяло поле"то ,ти си я постигнала..но наистина не схващам мн смисъла на този текст..но маже да стане като песен с подходящ звук ...наистина ми харесва!5 и 1/2 ще ти поставя!(просто защото не схванах смисъла )
  • Освен това, бялото е и символ на тъгата, самотата - изобщо невъзможността да избереш някой от цветовете на дъгата, но още не си съвсем "на дъното", че да прегърнеш черния. А в кръга на шегата - ако приемем, че в главата(с изключение на изключителните късметлии, погалени от Съдбата, притежаващи празно черепно пространство) има предимно мозък и, че той е съставен най-грубо казано от сиво и бяло вещество...
  • Сякаш искаш да кажеш че се въртиш в кръг, така ли е?срихотворението е приятно, но сякаш белия цвят не подхожда за тази самота и обърканост.Бялото е цвета на чистотата и затова може био не може да се получи по-ефетно.
Propuestas
: ??:??