20 nov 2005, 12:56

Бяла стая 

  Poesía
750 0 2

Съзнанието ми е будно, но някъде блуждае

отварям си очите – пред мене бяла стая

и толкова е тихо, че чувам своя шепот...

шепот ли казах?..та устните не трепват.

 

И болка е сковала умореното ми тяло

разпадам се на части..не съм ли вече цяла?

Боботят апарати във ритъм, не пропускат,

и пак притварям клепки и нищичко не чувствам...

 

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??