30 jul 2010, 9:26

Бяла сянка от мрака 

  Poesía
687 0 3

 

Морето вилнее зловещо!
Пенливи зъби забива в кея,
а момичето плаче горещо
и надеждата бяга от нея.

Златни къдри вятърът роши,
в очи прекрасни мъка налива.
И в прибол го тласка да скочи,
за да вземе душата красива.

Бяла сянка изплува от мрака
и протяга любящи ръце.
Той я хваща в мига, в който скача,
обич вдъхва в разбито сърце!

© Явление Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??