16 mar 2010, 13:03

Бяла сърна 

  Poesía » De amor
805 0 7

Обичам те - мистична, но реална,

благословена, бяла и красива!

Обичам те като сълза фатална,

избликнала в сърцето ми... и жива!

 

Понякога премъдър е животът -

заложници ни прави на съдбата...

а колко ни се иска да е просто -

така, че да не спре да се върти Земята!

 

Не битие, а дремеща омраза

след утрините денем се пробужда!

И в този свят - раним, ала  наказан,

интерпретират любовта ни чужди!

 

А искам тих до тебе да приседна,

да те прегърна силно, но смирено...

 

И щом в очите топли те погледна

да видя в тях  искриците по мене...

които в светло слънце ти изпращам!

Обичам те - е моето послание!

 

Земята и небето пак са наши

и наше  е последното желание...

А теб - сърната, трепетна и бяла -

сред бялата гора аз ще намеря,

 

за да те стопля с обич негоряла

и в белотата... с тебе да се слеем!

Превърната във вечност закопняла,

да ме докоснеш, за да оживея!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??