Обичам те - мистична, но реална,
благословена, бяла и красива!
Обичам те като сълза фатална,
избликнала в сърцето ми... и жива!
Понякога премъдър е животът -
заложници ни прави на съдбата...
а колко ни се иска да е просто -
така, че да не спре да се върти Земята!
Не битие, а дремеща омраза
след утрините денем се пробужда!
И в този свят - раним, ала наказан,
интерпретират любовта ни чужди! ...