Бялата бреза

25 may 2008, 16:25

Poesía » De amor

699 0 2

Спомняш ли си бялата бреза,

чиито клони, натежали от безброй листа,

ще се прекършат всеки миг

и в този момент ще чуеш моя вик -

той е зов за теб, защото бялата бреза

всъщност ще е вечен символ на любовта,

любовта красива, изпълваща и теб, и мен.

спомняш ли си как мечтаехме един за друг и нощ, и ден?

И тогава тъй прекрасна беше бялата бреза,

в клоните и цъфтяха цветовете на любовта.

Ала защо един прекрасен миг ти унищожи

и свързващата ни любов красива ти уби.

Прекършените клони – това е разбитото ми сърце,

то остана в твоите ледени ръце.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

amaranth_92 (Златка Димова)

2008-05-26T08:45:29+03:00

благодаря ще се постарая повече занапред
tiha_chest (Марина Стоянова)

2008-05-26T02:05:57+03:00

Добре дошла в сайта, Злате Това е първият ти стих тук, като за начало - има добра идея и чувство в него, но трябва да се изпипа литературно. Не се тревожи, пиши... в опита и тренинга е истината Успех и приятни, незабравими мигове в сайта!