12 abr 2022, 16:35

Бялата котка 

  Poesía
351 0 0
Дъждът вали, и всичко става сиво.
Стоим един до друг, аз и бялата котка
Вперили поглед в дъжда.
Не искам нищо друго освен онова вечно спокойствие.
На котка, която гледа навън.
Стоим двама, а тя заспива на топка
Уморена от толкова дъжд.
Колко малко и трябва на една котка за да бъде щастлива.
Малко сухо местенце, и порция дъжд.
Стоим двама, а тя се прозява
Протяга се
Напълно доволна на вид. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??