14 abr 2010, 23:01

Бялата кралица 

  Poesía » Otra
793 0 9

Студена си понякога.

И опустяла. Сякаш

самотна стара къща

на върха на хълма,

в края на декември.

Тънеща във белота,

от северняка брулена.

На прага ти стоя и

на вратата хлопам.

Нищо. Само ехото

пробягва в тишината.

По запотените стъкла

със посивели пръсти

рисувам своя молитва.

Напразно. Все е тъмно.

Държах искрица огън

да се сгрееш. Уви!

Вятърът ми я отне.

Сега разкъсай ме и

от душата ми вземи...

ако откриеш топъл кът!

Спаси се от студа...

Ако ли не... ще легна

и в ледените сънища

ще те намеря, моя

кралице белоснежна...

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ВЕЧЕ СИ МИ ЛЮБИМЕЦ НОМЕР ЕДНО!!!
  • Благодаря на всички!
  • Александър, благодаря ти за чудесните коментари за моите стихове. Прочетох твоите неща и съм възхитена, за твоите години това са много добри рими. Само тук можеш да промениш финала. Поздрави!
  • Невероятно е
  • харесах те много словата редиш с голяма лекота,комплименти от мен
  • Хубаво пишеш!
  • Ще намериш своята бяла кралица, приятелю!
    Тя е някъде там... а и знаеш, че самото търсене е не по-малко вълнуващо!
    Много хубав стих!
    Поздравления!
  • Благодаря ти за милия коментар на моето стихотворение.Ти имаш безспорен талант,не спирай да пишеш,велики са тези,които могат да изразят чувствата си в куплети.Бъдещи успехи ти желая
  • "кралице белоснежна" малко разваля чудесния ти текст
Propuestas
: ??:??