Бялата Стая

25 jun 2007, 19:37

Poesía

755 0 5

... И пак осъмнах...
Спомних си,
във кухи редове съм
себе си подгонил...
Кубчета от радост от
очите ти събирал...
Сетне на Морето,
на моя верен спътник,
разгневих се, а думите ми все така
не стигат,
за да те усмихна...
Но... Няма! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Бялата Стая

Искате да прочетете повече?

Propuestas