1 nov 2018, 9:56

Бяло огледало 

  Poesía
735 1 1
Нетленни спомени рушат веригите
на сивото, безлично ежедневие.
Разцъфнали във бяло гледат сливите,
как в мен се бори гладното безверие
за малко топлина от обич стара.
И тръгва да я търси по пероните
на всяка изживяна, бяла гара,
в заглъхващия ритъм на вагоните...
Не ме вини, че искам да обичам!
Душата още търси нещо бяло
и топли думи в самотата срича,
застинала пред нямо огледало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??