Бяло, зелено, червено

7 dic 2013, 19:12

Poesía

336 0 0

Всяка тъжна година

пресъхва бистрият ручей.

И тази тихо отмина,

вее вятър тих и беззвучен.

Осиротял, овехтял, разпокъсан

на хълма мъжди трикольора

и в танци невинни се впуска

с игривата, пееща бора.

Жена, с мотика на рамо,

в сиво, край него минава,

вижда краката си само,

самотен се вее юнака.

Пак ще я гледа отгоре

на връщане с слово стаено,

тя, вехнеща от умора,

ще каже:

"Бяло, зелено, червено!"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.