3 dic 2007, 10:17

Бъдещето миналото не повтаря 

  Poesía
1130 0 29

В началото не искам да се връщам,
защото трябва да забравя -
тогава и сега не сме едни и същи
и бъдещето миналото не повтаря.

 

 

 

 

А спомените ми препускат бягащи,
объркващи посоките от вчера,
аз съм там - в редицата от чакащи,
мястото в живота да намеря.

 

 

 

 

И думите да бързат се препират,
не стигащи до твоето съзнание,
а мислите ми корабокрушират,
обречени на вечното изгнание.

 

 

 

 

Измислих те, да мога да те имам
поне такъв, какъвто исках те,
на заем от сърцето ти не взимам
и за любовта ти не попитах те.

 


 

Сега сме тук и само днес е важно,
но защо така боли от настоящето,
в очите ми обичащи е влажно
и ежедневието тъжно плачещо.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??